Български (България)English (United Kingdom)

Интернет протокол версия 6 (IPv6)

Поради впечатляващия ръст в използването на Интернет и базираните на него технологии по целия свят, публичното пространство с IP адреси става все по-недостатъчно. Настоящата версия на Интернет протокола (IPv4) вече има ограничен брой оставащи адреси, които ще стигнат само до 2011-2012. Обединението на технологии и нарастващият брой устройства в Интернет също така се нуждаят от пространство с нови адреси. За страни като България, която се присъедини в последните етапи от разпределението на адресите в IPv4, възприемането на IPv6 представлява възможност за по-бързо преодоляване на приближаващата криза за адреси.
IPv6 (Интернет протокол версия 6) е стандартизиран от IETF протокол, който да наследи и преодолее ограниченията на IPv4. Широко използвания в момента протокол IPv4 (Интернет протокол версия 4) е проектиран през 70-те години и не може да посрещне актуалните нужди в момента.
Основната разлика между IPv4 и IPv6 е в дължината на адреса. IPv6 адресите са кодирани в 128 бита, позволявайки почти неограничен брой устройства да бъдат свързани към Интернет. Тези 128 бита се състоят от 2 различни части:
  • Първите 64 бита идентифицират мрежата
  • Последните 64 бита идентифицират интерфейса
Основната цел на IPv6 е да преодолее увеличаващия се недостиг на адреси в последните години. Той добавя и някои нови възможности:
  • Йерархично адресиране: подобрените възможности за агрегиране ще намалят размерите на базите за рутиране
  • Автоматични конфигурации: работните станции могат да получават адреси автоматично използвайки механизмите за самостоятелно адресиране интегрирани специално в протокола IPv6.